РАЗО̀ХКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разо̀хкам се, -аш се, св., непрех. Започвам силно и продължително да охкам. — Ооо, не мога да мръдна! Тури ми тухла на краката, жено! Жена му мушна една тухла под чергите и той още повече се разохка. Ст. Даскалов, СЛ, 39. Иван се влачи пет-шест дни из стаята и се поправи. И щом той се вдигна от леглото, падна Петето. Разохка се то, пламна, гърлото го заболя. Г. Караславов, Т, 230. Щом видя насреща си хитрото, тънко лице на арменеца, Епаминонд внезапно се изплаши и вместо да заприказва, само се разохка. А. Дончев, СВС, 22.